Ако го направя, ще спестя на пръв поглед някоя и друга стотинка (да речем 1 на страница). ОК, да си представим, че спестявам невероятната сума от 2 ст. на страница. За една минимална поръчка от 500 страници на седмица, ще спестя цели 10 лева! Което означава цели 40 на месец! “Кой ти ги дава!” биха възкликнали повечето ми съграждани и ще ми изредят куп неща, които мога да си купя със спестените пари.

Кой ми ги дава?!? Ами достатъчно хора ми дават… но не за да им правя фотокопия. Плащат ми за преподаване и консултиране. И никой не би платил повече само защото лично аз съм му фотокопирала материалите за седмицата.

Да се върнем на 40те лева на месец. За да спестя тези пари, предвид сръчността ми и факта, че трябва да копирам голям брой различни страници, ще трябва да се потрудя толкова дълго време, че което ако върша това, за което ми плащат, бих спечелила минимум 400 лв. (Оставям настрана факта, че машината може да блокира/да се повреди, което да наложи удължаване на времето. Нужна е поддръжка, зареждане с консумативи и пр. всичко това, предвид факта, че не съм копирен център, ще оскъпи копирането. Ще спомена само, че трябва да взема заем, за да изплатя съоръжението, и т.н., което означава, че на първо време може и да не спестявам тези 40лв… и на колко едро ще трябва да купувам хартиятам за да ми е евтино? Мога ли да си позволя огромните поръчки на копирен център?)

Разумните хора ще кажат, че няма гаранция, че ще изкарам тези 400 лева, така че по-добре да спестя 40, или както казва Санчо Панса, “по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата”. Ще кажат също, че дори и да съм заета с изкарването на 400 лева, все някак ще мога да отделя време да спестя 40.

Да, теоретично бих могла да отделям повече време, но за сметка на четене, писане, мислене, разговори – все неща, които 1) ме правят щастлива 2) ми помагат да се развивам, а оттам да върша работата си по-добре, да развивам услугите си, което означава да имам по-доволни клиенти, което в дългосрочен план се превежда като повече клиенти. И нито един от тях не ми плаща за копирни услуги!

Така че предпочитам да оставя копирането на тези, които си изкарват хляба с копиране и го вършат бързо и качествено, на цени, които съм готова да плащам. Спестявам време и не се занимавам с неща, които не харесвам.

Ето това е outsourcing – точно обратното на култовото в БГ “да затвориш цикъла”. Outsourcing означава да спечелиш от това, че оставяш всичко, в което не си на ниво световна класа на някой друг. Можеш да спечелиш повече ако оставиш и други да печелят.

Ето още един пример:

Ако фирмата ти плаща минимални заплати на взвод чистачки, които всяка вечер/сутрин да изчистят доволно количество офиси, а в останалото време да си клатят краката, може да съкрати всички чистачки, а те да си направят фирма за почасово почистване. Ти ще плащаш не на 10 души, за да работят 2 часа и да си клатят краката 6 часа, а на 10 души, за да работят 2 часа. Така че ще заплащаш вместо 80 човек/часа на ден, 20 човек/часа. За теб това означава икономии – от заплати, от поддържане и отоплени на помещение, в което 10 чистачки да си клатят краката 6 часа на ден.

На свой ред 10 чистачки ще имат куп време да обслужват и други фирми почасово; така ще печелят доста повече от минималните заплати, които им плащаш сега.

В същия ред на мисли, нужно ли е добрият колбасар да се превърне в животновъд, който на свой ред да е и земеделец и производител на фуражи, което предполага и да е собственик на земя и фуражна фабрика? Да има собствена верига магазини за салами? Ако силата ти е втова да призвеждаш салами, нужно ли е да харчиш луди пари, да си блъскаш главата с неща, които не са ти занаят, вместо да се съсредоточиш върху това, което можеш и обичаш да правиш?

Вместо “да затвориш цикъла”, вместо да си цялата верига, бъди една брънка от нея – толкова добър, че да бъдеш незаменим за следващите по веригата…

Това може да се преведе като “винаги ще имаш клиенти и ще ти плащат повече, защото си най-добрият в твоята област”.