Изахраи Азариа стяга багажа си, за да замине за Тексас през февруари.

Благодарение на Facebook тя вече има 40 уговорени срещи, покана за водни гмуркания, както и запазена маса в най-добрия вегетариански ресторант в града, където ще отседне – Остин.

„Невероятно е. Всичко започна с един небрежен пост във Facebook“, разказва Азариа. После се оказало, че приятели на нейни приятели имат познати в Остин. Тези непознати „приятели“ й пратили съвети за всичко – от салони за йога до местни автобусни линии.

Социалните мрежи променят начина, по който хората пътуват. Те заменят рекламите, препоръките от експерти и от непознати „хора от народа“ с препоръки, написани от подборка от познати хора със сходни вкусове – т.е. на чиито препоръки може да се има доверие.

„Социалните медии и пътуването са неща, които си пасват чудесно, защото и двете са изградени около една обща идея – идеята за споделяне на преживяванията и разказване на истории – казва Мери Маден, старши изследовател в изследователския институт „Pew Internet and American Life Project“. – Съдържанието, без значение дали става дума за блог пост за любим ресторант или история за най-последното пътуване до екзотична страна със снимки оттам, е вид „социална валута“, която споделяте с другите хора, често посещаващи социалното медийно пространство.“

Любителите на пътешествията използват интернет от години, за да търсят хотели, ресторанти и други атракции. Някои сайтове предлагат препоръки от видни експерти, писатели, критици или известни особи, а други – отзиви от гости-посетители, които споделят личните си впечатления. Но доколко може да се вярва на написаното?

Позитивните отзиви може да са написани от собствениците на съответното заведение, или пък от техни приятели. Лошите – те могат да са написани от някой гневен конкурент. Списъците с интересни места пък най-често включват само тези, които си плащат, за да бъдат включени.

Обратно, препоръката от приятел във Facebook изглежда много по-истинна и буди повече доверие. Освен това е по-малко случайна, отколкото което и да е попадение в сайтовете с интересни места – та дори ако постът е написан от непознат.

„Това е нещо като голяма фокус-група, голям пътводител“, казва Джесика Флин, собственик на ПР агенция. Миналото лято тя и приятелят й се запътили на почивка към остров Ванкувър, Британска Колумбия. От различни хора тя научила за магазини за сирене, винени барове, места за преспиване.

Ето още един пример. Азариа, която не шофира, търси в интернет информация за автобусни линии и разписания. От тях обаче тя не може да научи кои спирки са безопасни и кои е редно да избягва. „Когато някой приятел на приятел във Facebook ми каже, че на дадена спирка е малко страшничко, вече имам едно наум“, казва Азариа.

По-оправните шефове на авиолинии, хотелски вериги, туристически агенции и бюра за настаняване имат свои страници във Facebook и ги използват, за да съобщават на феновете си за специални оферти. Приложения във Facebook от рода на Dopplr позволяват на потребителите да публикуват плановете си за пътуванията и споделени впечатления.

Освен Facebook, разбира се, в тази игра се намесва и Twitter. Той се е превърнал в медиа за бизнес-ориентирани пътувания, където се споделят важни данни за бизнесмените – предстоящи събития, промоции, метеорологични условия. За самите хотели, заведения и организатори пък Twitter е благодатен начин да идентифицират редовните си посетители и да ги възнаградят с отстъпки.

Най-хубавото тук е, че публикациите задължително са ограничени до само 140 символа – факт, който рязко констрастира с необхватните пороища от информация в интернет.

Източник – www.technews.bg