Интернет, или както още го наричат – глобалната мрежа, представлява отворена система от свързани в мрежи хиляди компютри, различни по тип, големина и предназначение, разпръснати по целия свят, които комуникират помежду си за обмен на съобщения и съвместно използване на информационни ресурси.

Интранет – представлява TCP/IP-базира вътрешна мрежа, достъпът до която е ограничен в рамките на дадена фирма или организация. Интранетът комбинира Интернет протоколите със специфичните бизнес приложения на компанията. Той улеснява комуникациите, разпределението на информационните ресурси и съвместната работа, като същевременно ограничава външния достъп до този вид мрежа.

Есктранет – разширява Интранета посреством изграждането на мрежа между партньори или с други думи Екстранетът представлява ТCP/IP-базира вътрешна мрежа, достъпът до която се осъщестява само от определен ограничен брой компании. При Екстранета фирмите използват IP връзки към външни сайтове, а самите членове могат да комуникират помежду си през своите защитни стени все едно, че са в една обща мрежа.

Хипертекстът позволява на даден автор да свърже част от текст към друг документ чрез указател или връзка (hyperlink). При активиране на връзката, клиентската програма отваря посочения документ. Впоследствие хипертекстът еволюира към хипермедията, която добавя включването на графични изображения, видео и звук.

Протоколът TCP/IP е средството, осъществяващо връзката между множество компютри, които са свързани в мрежа. Компютрите могат да са част от една и съща мрежа или принадлежат към различни мрежи. Моделът и техническите параметри на компютрите нямат значение. Протоколът TCP/IP разрешава проблема с несъвместимостта между различните компютърни системи, операционни системи и различните по вид и топология мрежи.

TCP/IP е съкратеното означение на Transmission Control Protocol/Internet Protocol. Това е асинхронен протокол, тъй като може едновременно да обработва трафика със съобщения от много източници и към множество направления.

TCP (Transmission Control Protocol) – Протокол за управление на обмена на информация, обслужващ връзките. Данните се изпращат на пакети, съдържащи заглавна част и данни. Надеждността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратената и пристигналата информация.

SMTP (Simple Mail Transfer Protocol) – прост протокол за обмен на електронна поща, определящ стандарта на съобщенията, които един SMTP (Mail) клиент може да използва от компютъра си, за да изпраща електронна поща до SMTP сървър на друг компютър.

FTP (File Transfer Protocol) – протокол за обмен на файлове, даващ възможност за прехвърляне на файлове от един компютър на друг по TCP/IP протокол.

IP (Internet Protocol) – Протокол на Internet. Функцията му е от ниско ниво за маршрутизация на пакети от данни от мрежата на подателя през междинните машрутизатори до мрежата на получателя. ICMC (Internet Control Message Protocol) – Протокол за обмен на информация и съобщения за грешки между маршрутизаторите и сървърите в мрежата. Информационните полета на този протокол са съставна част от заглавната част на IP протокола.

ARP (Address Resolution Protocol) – Протокол за преобразуване на адреси. Превръща 32-битовите IP адреси в адреси от физическата мрежа, които са 42-битови адреси на Ethernet.

IGMP (Internet Group Management Protocol) – Протокол за групово управление в Internet мрежата и осигурява обмена на IP пакети от данни между различни мрежи.

RARP (Reverse Address Resolution Protocol) – Протокол за обратно преобразуване на адреси, като превръща адресите от физическата мрежа в IP адреси.

UDP (User Datagram Protocol) – Потребителски протокол за дейтаграми. Протоколът изпраща данните на пакети, но не е особено надежден, липсва обратната информация за това дали дейтаграмите са действително получени.

TCP отговаря за разделянето на съобщенията на сегменти и събирането им на другия край на връзката. TCP е надеждно средство за предаване на пакети.

IP е протокол, който управлява движението на данните в Интернет. След като ТСР раздели дадено съобщение на сегменти, IP протоколът поставя всеки сегмент в пакет, наречен IP дейтаграма (datagram). IP присвоява на всяка IP дейтаграма адрес на подателя и адрес на получателя на пакета. След това IP изпраща пакета към получателя, като управлява начина за пренасочване на данните от един към друг компютър, дори ако не са от една и съща мрежа.

Комуникацията между два компютъра в Интернет се осъществява чрез техните IP адреси. Два компютъра не могат да имат еднакви адреси и това се следи от международната организация InterNIC (Network Information Center), която е упълномощена да раздава базовите IP адреси и по този начин да дефинира адресното пространство на една мрежа или подмрежа. Конкретните адреси на компютрите в мрежата се дефинират от съответния мрежов или системен администратор. Номерата на компютрите представляват 32-битови адреси, представляващи съответно Област > Мрежа > Подмрежа > Компютър.

Клиентски програми. По всяко време даден Интернет компютър може да изпълнява ролята на клиент. За тази цел той трябва да изпълнява определен вид клиентска програма, използваща някаква информация или да използва услугите, предоставени от други програми в Интернет, наречени сървъри. Клиентите са винаги потребители.

Сървърни програми. Сървърите са производителите. Един компютър не само може да изпълнява клиентска програма, но също така и да изпълнява сървърна програма за генериране на информация и услуги, които клиентите да могат да използват. Сървърните програми централизират обработката и информацията и позволяват на клиентските програми да изпълняват операции, които последните не биха могли да осъществят със собствени ресурси.

Един Web сървър съдържа определен вид информация, структурирана по страници. Информацията е структурирана в отделни теми, които формират Web сайт (site), представляващ множество от Web страници.

Всеки сайт и страница притежават уникален идентификатор, наречен унифициран адрес на ресурси (Uniform Resource Locator,URL), чрез който се осъществява достъпът до тях. Съществуват два типа URL. Първият тип е абсолютният URL, който съдържа пълния адрес. Не е необходимо нищо друго, за да се намери желаната информация. Вторият тип е относителният URL. Относителният URL съдържа само необходимото допълнение към базовия адрес за намиране на желаната информация от текущо установената позиция (например, директория).

Обикновените приложения са от типа „Web сайт”, при който повечето фирми и организации имат собствен Web сайт. Първоначално те са изграждани като статичен набор от HTML-страници, които могат да се разглеждат и четат с помощта на браузери.

Приложения от тип предприятие. Този вид приложения (enterprise) са със значителна степен на сложност, произтичаща не само от комплексността на управляваните  процеси и събития, но също така поради многообразността и спецификата на видовете бизнес, особено при прехода им от конвенционален към Интернет-базиран.

Приложенията от типа Бизнес-Бизнес (Business-to-Business, B2B) са най-използвани в сферата на електронната търговия. Тези системи улесняват бизнес взаимоотношенията между различните организации чрез разширяване на традиционните бизнес-процеси и поддържат системни решения извън рамките на компанията. Много от тези приложения включват сложни системи за вземане на решения.

Приложения от типа Бизнес-Потребител (Business-to-Customer, В2С) позволяват на потребителите да осъществяват транзакции и действия с фирмите и организации по електронен път. Те могат да включват такива услуги като онлайн пазаруване и банкиране.

Приложенията от типа Потребител-потребител (Customer-to-Customer, C2C) действат като виртуална среда, която позволява извършването на бизнес операции между самите потребители, като например Web-сайтове за провеждане на виртуални търгове.

Приложенията от типа Планиране ресурсите на предприятието (Enterprise Resource Planning, ERP) представляват системи, които управляват процесите, свързани с производство, разпределение, складиране, изпращане, фактуриране, както и счетоводната дейност на фирмата. ERP-софтуерът в значителна степен подпомага и улеснява много бизнес дейности като продажби, доставки, ценообразуване, управление на складовите наличности и др.

Приложенията от типа Управление веригата за снабдяването (Supply Chain Management, SCM) – Автоматизирането веригата на доставките довежда до разработването на сложни системи. Първоначално фирмите обменят планове, графици или заявки, за да могат доставчиците да прогнозират своите доставки. В крайна сметка, поради факта, че на практика доставчиците са обвързани с производството на конкретен продукт или услуга, се оказва, че доставчиците се включват в производствената и складова система на крайния производител.

Основното предназначение на приложенията от типа Управлението на връзките с клиенти (Customer Relationship Management, CRM) е да позволи на организациите по-добре да обслужват своите клиенти чрез въвеждането на надеждни процеси и процедури за взаимодействие с клиентите – front office.

Електронната търговия или е-търговията представлява продажба, закупуване, маркетинг и обслужване на продукти или услуги по Интернет.

е-Услуги – представляват приложения, разработени от трети фирми, достъпът към които се осъществява чрез Интернет в реално време. Те осигуряват  достъп до ресурси, които са извън областта на експертност на дадена фирма, като например осъществяването на разплащания с кредитни карти.

е-Съдържание и данни – Достъпът към е-Съдържанието също се извършва чрез Интернет, но то представлява съдържание в чиста форма без наличие на каквато и да е било функционалност.

Съществуващи приложения от тип enterprise – Включват приложения от типа клиент-сървър за ERP, SCM, CRM и други.

Платформен софтуер – Включва основните входно/изходни системи (често дефинирани като фърмуер), драйвери, операционна система и графичен потребителски интерфейс, цялата съвкупност на които позволява на потребителя да взаимодейства с компютъра и неговата периферия.

Приложен софтуер – Включва целия софтуер, с който потребителят непосредствено  взаимодейства за изпълнение на някакви задачи. Тези приложения са независими от операционната система програми.

Потребителски софтуер – софтуер, създаден от самите потребители. Може да включва шаблони за електронни таблици, макроси, моделиране на различни научно-приложни задачи, скриптове за управление на различни събития в приложния софтуер и др.

Бизнес приложенията за Интернет по своята същност са разпределени приложения. Потребителите на такива приложения могат да се обърнат към тях и да използват услугите им само с помощта на барузер.

Точките за интегриране представляват специализирани интерфейси, които осъществяват двупосочна връзка между компонентите и контейнерите. Интерфейсите определят механизъм, чрез който бизнес приложенията могат да се изграждат като набор от взаимодействащи компоненти, а всички изменения се отнасят само за индивидуалния компонент.

Бизнес компонентът представлява някоя установена бизнес функция или обща сфера от бизнес процеси. Примери за бизнес компоненти биха могли да бъдат компоненти, които управляват процесите по разплащане с помощта на кредитни карти.

HTML представлява съкратено означение на Hyper Text Markup Language. Това е най-масовият използван език за създаване на Web съдържание. HTML страницата служи за извеждане на текст, графични, звукови и видеодокументи, анимация и др., както и за получаване и предаване на данни, въведени от потребителите. Езикът постоянно се развива и всяко ново значително обновление на езика се означава със съответен пореден номер на версията. Последната версия на езика, по време на писане на настоящия текст, е 4.01.

CSS е съкратено означение на Cascading Style Sheets. Тази технология е добавена към HTML за разрешаване на множество проблеми по управление организацията и работата със съдържанието на HTML. Стиловете (styles) определят как да се извеждат HTML елементите. Стиловете се съхраняват в стилови шаблони (style sheets).

XML е съкратено означение за EXtensible Markup Language. XML е език от типа на HTML. Основното му предназначение е да описва данни и няма за цел да подменя HTML, чието основно предназначение беше да показва данни. XML допълва HTML. XML представлява междуплатформено софтуерно и хардуерно независимо средство за предаване на информация.

Езикът XSL (eXtenible Stylesheet Language) представлява език, който може да трансформира XML в XHTML, филтрира и сортира XML данни, дефинира части от XML документи, форматира XML данни на базата на тяхната стойност, както и да извежда XML данни върху различни носители (хартия, монитор и др.).

Езикът XQuery представлява за търсене и извличане на данни от XML документи. Той се базира на вградените в XPath изрази. Xquery може да се разглежда като езика SQL за базите данни.

Езикът WSDL (Web Services Description Language) се базира на XML и представлява език за описание на Web услуги и начините за осигуряване на достъп до тях. С него се създават документи, описващи Web услуги. Той дефинира местоположението на услугата и действията, които тя предлага.

Протоколът WAP (Wireless Application Protocol) представлява протокол за комуникация между приложения, който наследява множество Интернет стандарти. Основното му приложение е за употреба в мобилни устройства, като например телефони.

XHTML е съкратено означение на EXtensible Hyper Text Markup Language. Toй е изграден като комбинация от елементите на езиците HTML и синтаксиса на XML. Езикът XHTML представлява по-нова и изчистена версия на HTML и постепенно ще измести HTML, тъй като последният все повече се счита за „неподходящ” поради лошата структура на документите, които създава.

JavaScript е най-използваният език от всички скриптови езици за клиентската част. Той е разработен от Netscape.

Технологията .NET на Microsoft представлява новотовиждане и стратегия фирмата за Интернет и WWW. Базира се на най-новите Интернет стандарти и е предназначена за работа върху всяка платформа и всеки браузер. Това е схема за предоставяне на универсални услуги в Интернет. Градивните елементи на платформата .NET представляват набор от Интернет услуги.

Търсене в интернет. Основните протоколи, използвани в Интернет не притежават достатъчно количество вградени функции за търсене на информация. Протоколът HTTP е добър само за преглеждане на Web страници, но не и за търсене. От друга страна информацията в Интернет се увеличава лавинообразно и понастоящем има вече милиарди документи, като тяхното съдържание непрекъснато се променя и обновява. Основният проблем се състои във факта, че никога не е съществувала цялостна система за обновяване на такъв голям обем информация. За да може да се структурира съхраняваната в Интернет информация и за да може да бъде достъпна за потребителите са създадени специални инструменти за търсене (search tools) или машини за търсене (search engines), наричани още търсачки. Средствата за търсене се разделят на два основни вида – предметен указател (serach index), и директория (search directory).

Уеб-базираното обучение е вече реално съществуващо явление. Тази нова форма на обучение премахва множество логистични бариери, пред които са изправени университетите и бизнеса и с помощта на която университетите и образователните институции разглеждат бизнес сектора като нова област за разширение, развитие и усъвършенстване.

Уеб-базираното обучение, наричано едновременно и е-Обучeние, може да се дефинира като съвкупност от специализирани ресурси, достъпни чрез Интернет или Интранет, които позволяват на обучаващите се да получават знания и умения чрез самообучение. То не само предоставя необходимия учебен материал, но на практика изисква от обучаващите се да демонстрират нивото на овладените знания.

Портал за е-Обучение представлява виртуална среда, изградена от дадена организация или фирма, позволяваща достъп на потребители до определени знания. Такива портали предлагат непрекъснат достъп до информацията, удобство, гъвкавост, централизирано управление на знания.

Стандарти за е-Обучение Дефинирани са проблемните области в развитието на е-Обучението, определящи насоките за задълбочен анализ и проектиране.

Интернет маркетингът, познат също като е-Маркетинг или онлайн маркетинг, може да се дефинира като адаптиране на конвенционалния маркетинг към нова ИТ-среда, позволяваща реализирането по ефективен и икономичен начин на допълнителни възможности за увеличаване продажбите и доходите на определена фирма. От гледна точка на информационните технологии Интернет маркетингът се реализира чрез собствен  фирмен Web-сървър, който в общия и оптимален случай, се допълва от интерактивен електронен магазин.

Електронна търговия Бизнесдейности, включващи клиенти, доставчици на стоки и услуги, производители и посредници, при които бизнес транзакциите се осъществяват по комуникационни мрежи и поспециално по Интернет.

Електронен бизнес Онлайн транзакции в рамките на определен бизнес или между различни типове бизнес.

Електронни услуги Процес на добавяне на повече стойност към съществуващи приложения, обслужващи електронната търговия и електронния бизнес.

Вируси най-често този вид атака се разпространява посредством електронната поща и по принцип засяга огромно число потребители. След активирането им, вирусите могат да разрушават съхранени данни, до организират непозволен достъп до архиви или да блокират система.

Съхраняване на данни – Ценна информация, като например данни за кредитни карти, никога не трябва да се съхранява в Уеб сървъри. В идеалния случай подобен тип информация трябва да се съхранява в място, до което няма пряк достъп през Интернет. В случай че е необходимо ползването на подобна информация непосредствено от Уеб сървър, времето през която тя трябва да се съхранява там, трябва да е минимално. След завършване на работа с нея, тя трябва да се изтрива незабавно.

Пренос на данни – Целият пренос на служебни данни между Уеб клиент и Уеб сървър за електронен бизнес трябва да използват стандартно криптиране, като трябва да се отхвърлят потребителите, които не могат да отговарят на изискваното ниво на кодиране на данните.

Системно администриране – Всички сървъри, обслужващи електронния бизнес, трябва правилно и надеждно да бъдат конфигурирани. Те не трябва да се използват за допълнителни приложения, които не са свързани с пряката им дейност. Инсталирането на софтуерни ъпгрейди към съществуващото системно и приложно програмно осигуряване, отстраняващи открити грешки и пробиви в защитата, е задължително.

Интернет измами – Всеки може да се свърже с огромно количество хора като изгради свой собствен Интернет сайт, чрез публикуването на съобщение в електронна табло за обявления, чрез участие на живо във виртуална дискусионна зала или като изпраща електронни писма. Лесно е обаче потенциалните измамници да направят така, че техните съобщения, послания, реклами и предложения да изглеждат действителни и надеждни, но потребителите и инвеститорите едва ли ще могат да различат истината от измамата.

Терминът “Интернет измама” най-общо се отнася за всяка за всеки вид схема измама, използващ един или повече елементи на Интернет, като например виртуални дискусионни зали, електронни табла за съобщения, Уеб сайтове, която предлага лъжливи обещания на евентуалните потърпевши, провежда фалшиви транзакции или която предава резултатите от осъществената измама към финансови институции или към други, който са свързани с тази схема.

Видеотелефония – Решението за видео телефония обогатява възможностите за конферентна връзка, Резултатът от внедряването на подобни решения е по-голяма ефективност на комуникациите, гъвкавост на бизнеса и сигурност за организациите. Видеотелефонията увеличава производителността. Този вид комуникация позволява към телефонните разговори да бъдат добавени видеосесии между участниците в реално време. Потребителите могат икономически ефективно да реализират видеоразговори в реално време, като могат да използват познатите възможности за задържане на повикването, прехвърлянето му и осъществяване на конферентна връзка на техните IP телефони за видеоразговора. Използва се гъвкавостта на IP, за да се осигури видео и звуков сигнал с качеството на телевизионно изображение.

Интернет телефония – VoIP (“Войп” от Voice over Internet Protocol или Глас чрез Интернет протокол ) е технология, която позволява провеждането на разговори на далечно разстояние (телефония) благодарение на инфраструктурата на Интернет. Терминът може да се отнася до връзка между два компютъра, два телефонни апарата, или компютър и телефонен апарат, стига сигналът да се пренася в част от пътя си чрез IP пакети.

Microsoft и VoIP комуникациите – Амбициите на Microsoft за роля в бизнеса с унифицирани комуникации са близо до реализация. В началото на седмицата софтуерната компания представи бета версия на корпоративния си софтуерен продукт за VoIP. Технология на Microsoft ще позволи на бизнес потребителите да провеждат разговори по интернет протокол от своите компютри и през съществуващите телефонни системи. През юни компанията обяви плановете си за навлизане на този пазар.

Системи за видеоконференция – “Живата” връзка, която преодолява всякакви разстояния става все по-актуална. Видеоконферентната връзка е единственото средство, което позволява на хора от две или повече места да комуникират помежду си и да работят така, сякаш са един до друг. Тя предлага на страните по-добра взаимна комуникация и много често е пълноценен заместител на личния контакт очи в очи. По време на видеоконферентната връзка могат да протичат презентации, показване на фигури и графики, което ускорява процеса на вземане на решения.

Desktop видеоконферентна система – Това са системи базирани на персонален компютър. Те са широко разпространени в училищата. До преди няколко години бяха с доста лошо качество, но сега вече са с подобрени параметри и повечето са с приемливо качество за конференции в малки групи от двама или трима човека. Традиционно тези системи използват ISDN2, но като резултат на относително ниско качество са слабо използвани. Сравнително ниските цени на системите, използващи IP мрежа стават достъпни, а и те притежават приемливо качество.

Roll-about видеоконферентна система – Това са системи с по-високо качество на обслужване. Поставят се на подвижни платформи и при необходимост се изместват в други помещения. Кодеците са често подобни на тези използвани в room-базираните системи. Те включват кодек, монитор, микрофон, тонколони и две отделни отдалечени устройства за управление на кодека и монитора. Такива системи са значително по-скъпи.

Room-базирана видеоконферентна система – Room-базираните фиксирани системи използват цялото основно оборудване и по-голямата част от избираемото. Те обикновено включват кодеци, които могат да използват IP или ISDN мрежи. Такива системи са още по-скъпи от roll-about системите. Roll-about системите могат да бъдат временно установени и използвани като room-базирани системи, осигуряващи по-ниски разходи.

Технология и качество на видеоконферентната връзка – За да се осъществи видео връзка, освен компютър с видео и звукова карта се нуждаете от Web камера, Интернет връзка и специален софтуер. В момента се продават най-разнообразни модели камери, но принципът им на действие е един и същ – улавят изображение с ниска резолюция, което предават през USВ интерфейс към персоналния компютър. Почти всички цифрови фотоапарати могат да работят в такъв режим. Тяхна алтернатива са дигиталните видеокамери, които са доста по-скъпи, но пък предават по-добра картина. Web камерите са лесни за транспортиране и инсталация, вече доста евтини, а и повечето са с вградени микрофони, така че отпада необходимостта да се закупува такъв отделно.

Стандартът H.323 – Стандартният протокол за видеоконферентни връзки е Н.323. Той е утвърден от ITU (International Telecommunications Union) през 1996 г. и включва множество стандарти за мултимедийна комуникация по IP мрежи. Предимство на стандарта е, че не е необходимо обновяване на мрежите, тъй като той е съвместим с тях. Това прави неговото въвеждане достъпно за много потребители. H.323 е независим относно платформи и операционни системи. Съдържа в себе си множество компоненти, всеки от който си има собствена функция. H.263 е частта от стандарта H.323, която осигурява компресия и декомпресия на видео информацията. Той е алгоритъм конвертиращ аналогов видеопоток на камера в цифрови данни, компресира ги и след това изпълнява обратния процес в терминала назначение.

H.323 IP видеоконференции – Приложенията в реално време, като видеоконференциите, генерират голям трафик. Те са чувствителни на забавяния по мрежата. Най-важно е закъснението причинено от локалната мрежа да остане постоянно, променливо закъснение може да доведе до съществено понижаване качеството на конференцията. H.323 видеоконференцията не е много устойчива на загуби в трафика.

3G апаратите – Възможностите да се изпращат и получават глас, данни и видео по безжичните мрежи отварят невероятни възможности пред всички, чиято работа изисква често придвижване от едно място до друго. Днешните мобилни апарати имат мини камера, широки екрани и могат да изпращат информация на устройствата по IP. Тези устройства включват мултимедийни телефони, снабдени с малка клавиатура, PDA и лаптопи. Третото поколение безжични технологии, са наречени 3G, познат и като стандарта IMT-2000. Това е стандарт, одобрен от Международния съюз по далекосъобщения.

WAP – Целта на протокола WAP е да осигури отворен стандарт за достъп на мобилно устройство до Интернет и интранет мрежи. WAP е оптимизиран за мобилна среда и работи добре в рамките на ограниченията, които тя налага, например малкия екран, ограничената памет и сравнително тясната честотна лента. WAP работи със съществуващите мрежи и ще бъде съвместим с бъдещите стандарти за следващата генерация безжични системи и с XML/XHTML. WAP форумът е изградил взаимоотношения с Европейския институт за стандартизация в телекомуникациите (ETSI), Групата за стандартизация на Интернет (IETF) и с WWW консорциума (W3C).

I-mode – I-mode е японско решение, наподобяващо много WAP. Към момента I-mode е най-доброто решение от гледна точка на функционалност, време за отговор на заявка и простота на прилагане. За съжаление обаче неговият потенциал да се превърне в стандарт е ограничен, тъй като се поддържа само от NTT и може да се използва само в PDC (Personal Digital Communication) мрежи.

SIM-toolkit – SIM-toolkit допълва WAP. Приложенията, базирани на SIM-карта имат много ограничен потенциал за достъп до информацията в Интернет, използвайки SMS (Short Message Service). Тъй като на SIM-карта/SMS системите им липсва гъвкавост да превключват приложенията, те не могат да се конкурират с WAP.

Уики и блогове – Разпространението на информация в днешни дни все повече се свързва с глобализацията на културата на модерното общество. Новите медии, като например Интернет, на моменти изземват традиционно водещото място на медии като пресата, радиото и телевизията в ролята им да представят социалната действителност. „Е-медиите” разчупват този монопол на традиционните медии чрез начина, по който се обръщат към широк проблематичен спектър. Дали поради чисто техническата си специфика, или поради друг фактор, те успяват да съчетаят по правдоподобен начин различни социални факти, контекстта им, коментарите върху тях, и да обособят ясно каква е ролята и позицията на автора/медията в даденото отразено събитие. Именно поради този механизъм на действие, новите медии се окачествяват с изначално социална природа и по този начин те благоприятстват за появата и развитието на нов тип процеси на комуникация – процеси, които се свързват с различни технологични механизми (e-mail, чат системи, форуми, wiki-та, блогове). Тези механизми са познати под генеричното име „социален софтуер”, като най-разпространени са т.нар. блогове.

Блог – Блог – (от англ. blog) – уеб място или уеб страница, съдържаща публикации, репрезентирани в обратно хронологичен ред, като последните се показват най-отпред. Обикновено блоговете са тематични или лични, а понякога могат да функционират като онлайн вестници, списания, лични дневници или др. Обикновено се съставя от един единствен автор.  Електронните лични дневници, които се публикуват on-line, извесни кaто блогове (web blog – уеб журнал) се използват от няколко години като вече са регистрирани над 20 млн. електронни дневници в света. Те привличат потребителите с възможността под формата на личен дневник, журнал да се обменя информация от всякакъв характер. Към тази информация посетителите могат да прибавят своите мнения, коментари, идеи и да добавят линкове към нови сайтове. В бизнеса е практика именно в тези лични електронни дневници потребителите да публикуват мнения и обсъждат конкретни фирмени продукти, стоки, услуги и качество на обслужване.

Блогът е тип уебстраница, в която в обърнат хронологичен ред (най-новите публикации се виждат първо) се публикуват материали от различен характер – специализирани в отделна област (изкуство, кулинария, политика и др.), под формата на лични онлайн дневници и др. А блогосферата е среда, в която могат да се наблюдават (и съответно изследват) най-различни по качество, тематичност и количество на публикации блогове .

Друг метод за комуникиране в Интернет, подобен на блоговете е уикито. Уики представлява мрежова технология за организиране на свързани помежду си уеб-страници, всяка от които може да бъде посетена и редактирана от потребителите по всяко време, като историята и всички версии на страниците се запазват.

За оформлението се използват команди, които са по-интуитивни и по-лесни от съответния код на HTML. Една сбирка от такива страници също се нарича уики или по-рядко, Уики или УикиУикиУеб.

Думата се използва като заемка (преводът е от хавайски – wiki – бърз) и така е въведена с това име – „уики”, като технология с широко приложение в бизнес комуникациите и информацията. Известни са при разработката на on-line инциклопедиите – т. нар. „уикипедия” (wikipedia), които могат да се рязширяват, дописват, дoпълват и поддържат от многобройни wiki потребители, независимо в коя страна се намират и в кое астрономическо време работят.

Понятието уики (хавайски: бързо) и първоначалната програмна реализация са създадени от Уорд Кънингам. Честото използване на двойния вариант УикиУики идва от там, че в хавайският език (и в българския) повторението се използва за усилване на думата.

Уеб портали – Уеб порталът представлява конкретен сайт, който служи като точка за достъп към определен вид унифицирана информация в WWW, най-често на базата на реализирани самостоятелни уеб сайтове или отделни уеб страници в дадена предметна област. Освен стандартната възможност за търсене на информация в Интернет, порталите предлагат такива функции като достъп до новини, различни финансови данни, индекси на борсата и др. Порталите предлагат унифициран интерфейс и достъп до множество приложения, които в общия случай биха били самостоятелни и без особена връзка помежду си.

One Response to Най-подробният списък от термини свързани с интернет

  1. Nikola PAVLOV казва:

    Супер,възхитен съм.Желая голями успехи.Завладявате ни.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>